За мен





Петър Валентинов Тушков. Роден 1977, София. Писател и преводач на художествена литература.

Пиша от тринадесет-четиринадесетгодишен. Първата ми публикация е във вестник „Други светове“, бр. 13, 1992 – разказ, „Да бъде мрак“, стр. 8. Този разказ не носи името ми поради някаква странна прищявка или недоглеждане от моя или от страна на съставителите на вестника и след толкова години няма как да докажа авторството му, но съм сигурен, че никой друг не би намерил за разумно да се обяви за негов автор, така че всички сме в безопасност. Ако все пак искате да хвърлите поглед, изтеглете разказа.

Превеждам от английски на български език от гимназиалните си години, а професионално започнах да сътруднича на издателства и да превеждам книги от 2002-2003 година. Превеждам както художествена, така и научнопопулярна литература. За мой срам съм превеждал и така наречената „мотивационна“ или „селф-хелп“ литература. Последното е компромисът, когато си млад и не можеш да си представиш друг начин да се издържаш освен с преводи на книги. Не бих насърчил никого да поема по този път. Ще поставите на изпитание вродените си умения за работа с език и ще предизвикате здравия си разум. Преживяването на практика е като подготовка за служба в морската пехота. В крайна сметка обаче, като преводач и интелектуалец, сте отговорни за читателите и от опит мога да кажа, че най-правилното е да отказвате такива преводи.

От 2010 година участвам в съставителството на сп. „Сборище на трубадури“. Поддържам уебстраницата на списанието, правя коректури на публикуваните текстове, грижа се за оформлението, работя по редакцията с авторите или преводачите на доста от разказите, които публикуваме там (разбира се, в списанието по изброените и някои неизброени аспекти работят още доста други хора, и на тях, а не на мен се дължи цялостният му облик, подчертавам го дебело). Сборището е проект, който не мога да изоставя за нищо на света и за който на драго сърце съм правил немалко лични жертви. Не мога да си обясня защо. Отговорът не е заради славата или заради парите, защото такива няма. По-скоро, както в случая с преводите на „мотивационна“ литература по-горе, но този път в положителен смисъл – защото списанието поставя на изпитание вродените ми умения и здрав разум, моралните ми устои и етичните ми стандарти. Какъвто и да е случаят, с известна гордост мога да заявя, че списание „Сборище на трубадури“ е некомерсиален проект и е от общността за общността с интереси в областта „на фантастичното в невероятното и невероятното във всекидневното“, каквото и да означава това (мисля, че добре описва очакванията ми за читателите и начините, по които го схващат). Отскоро в рамките на списанието се занимавам и с интернет радио със същото име. Разгледайте и послушайте подкаста/предаването ми „Хост/Гост“, където водя разговори с много интересни хора и правя всичко възможно, поне за себе си, да се науча на нещо полезно от тях.

До момента имам публикуван един авторски роман, „Отдел „И“ („Ерго“, 2015). Всички мои по-представителни разкази можете да откриете в постоянно попълващия се авторски сборник „99 истории“. Някои мои публикации из интернет можете да откриете и в линковете по-долу:

Разкази

Кино [Сборище на трубадури]
Кода Импекс: Хотел „Метропол“ [Нова социална поезия] и [Нова асоциална поезия]
Кода Импекс: Страйпс & Старлинг [Свободно поетическо общество]
Майки и бащи [Литературен форум]
На връщане [Кръстопът]
Фу Ми [Литературен клуб]

Поезия

Дните на саламандъра [Литературен клуб]
Заклинание за щастие [Литературен вестник]
Историята на жената на пирата [Литературен клуб]
Песни и стихотворения от Мордор [Литературен клуб]

Откъси

Из „Отдел „И“ [Diaskop Comics]

* Снимката най-горе е направена от фотографа Николай Цинцарски и може да се използва свободно, стига да не я вандализирате.