24.07.2019 г.

Човекът, който редактира единствената радиопиеса на Радичков



Казва се Ина Вълчанова и е гост в предаването ми по радио „Сборище на трубадури“. Предаване и радио в днешно време са разтегливи понятия, поне в традиционния им смисъл, но не по-малко съдържателни. Например „предаване“ означава и „подкаст“, който може да се слуша по всяко време, дори на екскурзия в най-гъстата гора на планетата. Думата „радио“ пък е стъпила в интернет и се излъчва 24-часово.

Работата с такъв тип медия е по-трудна, отколкото изглежда. Носи ми нещо допълнително – знания, лично предизвикателство, опит и преживявания – освен заниманията с програмиране, уеб и най-сетне литературната редакторска работа – основите, върху които изграждаме вече сравнително познатото като списание, а сега и като радио „Сборище на трубадури“.

„Хост/Гост“ е експерименталната ми площадка и ме забавлява всеки път. Опитвам се да не го показвам пред гостите, с които разговарям, но сигурно си личи 🙂 Има го в Spotify, Google Podcasts, Apple Podcasts и отделните епизоди могат да се изтеглят директно в MP3 формат. Днес обаче ми хрумна, че съм абониран за един милион най-различни канали в YouTube, сред които и не един покаст, така че нищо не пречи и Сборището да се присъедини към глобалния разговор. Малък български подкаст, произлизащ от списание с голямо сърце и страхотни съставители, сътрудници и читатели, без които нямаше да просъществува и две седмици (но вече гони десетата си година).

Разговорът ми с Ина е тук:


0 коментара:

Публикуване на коментар