28.07.2019 г.

Отдел „И“ в електронен формат





След почти четири години първият ми роман Отдел „И“ вече може да бъде купен и в електронен формат. Намерете го в Smashwords, Rakuten Kobo или Apple Books. Ако сте харесали (или не сте харесали) страницата ми във Фейсбук, в този пост има код, с който можете да купите електронната книга от Smashwords само за $1.

Корицата е съвсем нова в сравнение с тази на хартиеното издание на изд. „Ерго“. Възможно е из електронния текст да се спотайват грешки. В края на книгата съм указал електронна поща, на която ще се радвам да ми пишете, за да мога да ги поправя.

За романа има няколко различни схващания, но специално за електронната версия се опитах да напиша нещо ново и максимално точно, поне според мен:

Всичко започва в края на ноември 1957 г., когато младият Руслан Кригер, заместник-началник на столичен отдел, толкова секретен, колкото и свръхестествено невероятен, прави поредица от смущаващи фотографии на съветски разузнавачи сред есенната добруджанска пустош. Щрак. Прерязан от автоматичен откос мъж с изкривени очила с рогови рамки. Щрак. Пръснат мозък по стената и тяло на едър като горила мъж в цивилни дрехи със смешна кройка от есенната колекция на Главное разведывательное управление. Кригер владее до съвършенство две неща -- да бъде вечната издънка в отдела, който ръководи в отсъствието на отстранения си пряк началник, и да се скатава от всяка отговорност във висшата йерархията на народната власт. Този път обаче е различно. Някой в тази йерархия е оставил още един несанкциониран труп след себе си в Банишора и го е вписал във ведомостите на отдела. Някой играе двойна игра под носа му и нищо -- дори поредното разжалване, изненадващите удари по тила, привикванията при началството и играта на котка и мишка с всевиждащите очи на Партията -- не може да спре Кригер да изрови неприятната истина и да подреди по правилния начин изкусно разместените парченца на нелицеприятния ребус, наречен следвоенна България.




24.07.2019 г.

Човекът, който редактира единствената радиопиеса на Радичков



Казва се Ина Вълчанова и е гост в предаването ми по радио „Сборище на трубадури“. Предаване и радио в днешно време са разтегливи понятия, поне в традиционния им смисъл, но не по-малко съдържателни. Например „предаване“ означава и „подкаст“, който може да се слуша по всяко време, дори на екскурзия в най-гъстата гора на планетата. Думата „радио“ пък е стъпила в интернет и се излъчва 24-часово.

Работата с такъв тип медия е по-трудна, отколкото изглежда. Носи ми нещо допълнително – знания, лично предизвикателство, опит и преживявания – освен заниманията с програмиране, уеб и най-сетне литературната редакторска работа – основите, върху които изграждаме вече сравнително познатото като списание, а сега и като радио „Сборище на трубадури“.

„Хост/Гост“ е експерименталната ми площадка и ме забавлява всеки път. Опитвам се да не го показвам пред гостите, с които разговарям, но сигурно си личи 🙂 Има го в Spotify, Google Podcasts, Apple Podcasts и отделните епизоди могат да се изтеглят директно в MP3 формат. Днес обаче ми хрумна, че съм абониран за един милион най-различни канали в YouTube, сред които и не един покаст, така че нищо не пречи и Сборището да се присъедини към глобалния разговор. Малък български подкаст, произлизащ от списание с голямо сърце и страхотни съставители, сътрудници и читатели, без които нямаше да просъществува и две седмици (но вече гони десетата си година).

Разговорът ми с Ина е тук: